Григор Лилов: ВКС разреши лихварството и прането на пари у нас. Какво следва?
Григор Лилов
Заседанието на Наказателната гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) трябваше да приключи с химн. Не с химна на България, а с тази ария:
„ Пирамиди
Фараони
И балъци
За милиони
Куче влаче рейс
Диря няма няма хей. ”
Песента на Володя Стоянов е от 1995 година Завърнахме се в тези диви мафиотско-криминални години с тълкувателното решение по дело 1/2020 година на Наказателната гилдия на Върховния касационен съд на България (ВКС). С това Решение беше утвърдено безогледното лихварство и пране на мръсни пари в България.
С това Решение Върховен касационен съд анулира и пренаписа текстове в Наказателния кодекс, а около това анулира текстове в още няколко закона: Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за пазарите на финансовите принадлежности, Закона за сдруженията със специфична капиталова цел и за сдруженията със секюратизация, Закона за пазарите на финансови принадлежности, Закона за потребителския заем, и така нататък, и така нататък, анулира текстове в редица Наредби – от тази за заложните къщи до онази за лизинга и други
С това Решение висшите магистрати като стожери на законността си присвоиха нелегално правата на Народното събрание да кове законите. И за следващ пък потвърдиха, че каквато гнила ябълка е прокуратурата, също толкоз гнила ябълка са и някои съдилища у нас, включително и Върховният касационен съд.
С това Решение висшите магистрати се пробват да спрат присъединението ни към Еврозоната!
Наред с нефелния опит за отбрана на шефовете на една незаконна финансова кредитна институция у нас (вече някогашна с помощта на моите усилия) вторият претекст за него, главният претекст е слагане на спирачка по този път. Защото Европейската комисия, Европейската централна банка еднопосочно и заслужено ще изтълкуват Решението като индулгенция за разгула на всевъзможни финансови и парични закононарушения, които са неприемливи в фамилията, на което България желае да стане член.
За какво иде тирада? За този текст от Наказателния кодекс (цитат):
" Чл. 252. (Отм. - Дъждовни води, бр. 10 от 1993 година, нов - Дъждовни води, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - Дъждовни води, бр. 62 от 1997 година, доп. - Дъждовни води, бр. 23 от 2009 година, в действие от 01.11.2009 година, изм. - Дъждовни води, бр. 13 от 2020 година, в действие от 14.02.2020 г.)
Който без надлежно позволение прави по занимание банкови, застрахователни или други финансови покупко-продажби, дава платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова позволение, се санкционира с отнемане от независимост от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. " (край на цитата)
Не ви направи усещане нещо в цитата?
Този текст е бил анулиран (както сега) през 1993 година, след което у нас се нароиха всевъзможни финансови пирамиди и фараони, всевъзможни измамнически финансови образувания-банки (които след това всеобщо банкрутираха през 1996-1997 и ни докараха хиперинфлацията от над 3000 лв. за $ и Виденовата зима).
Според Наказателната гилдия на Върховен касационен съд обаче законността би трябвало да е такава (Решение № 1 от 15 март 2024):
„ Р Е Ш И:
Предоставянето по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова активност и нейното ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ не реализира състава на закононарушението по член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс. " (край на цитата)
Това значи, че не е налице закононарушение, в случай че някой (гражданин, фирма) без лиценз, без регистрация, без съобщение към съответните органи, без съблюдаване на каквито и да са регулации и ограничавания стартира да дава пари назаем против:
-лихва, ипотеки, записи на заповед, залог на движимости, скъпи бумаги, дериватни принадлежности и др.;
-за каквито и да са типове заеми – включително и тези, които се назовават „ бързи ”, включително и пари против залог (сега активност на заложните къщи) включително и лизинг – да вземем за пример на автомобили;
-да върти фиктивни интервенции с банкови карти;
-да върти фиктвни интервенции с разнообразни финансови инструменти;
-и с цел да не изреждам повече - по всевъзможни съществуващи в този момент и новоизмисляни за бъдеще способи и форми.
И ще е без значение е дали парите ви се отпускат от компания, от жител, от филанкишията!
Без значение ще е против какви условия!
Без значение е дали лихвата ще е 30%, 50%, 100% или 200% годишно!
Без значение ще е, че всъщност става дума за нерегламентирана комерсиална и финансова активност.
Без значение е, че налог приход върху нея няма да дължи!
Всякакви такива безумства и дерибейства към този момент няма да са подсъдни!.
Чрез това Решение на Върховен касационен съд финансовата престъпност у нас получи правосъден карт бланш от висшите съдии да прави каквото си ще.
И за похлупак това няма да се полза с налог, както отбелязва в особеното си мнение арбитър Мина Топузова, която единствена от 23-ата съдии не приема решението (цитат): „ …това следва и от наредбите на Закона за облагане на приходите на физическите лица, в който не е планувана опция за данъчно облагане на физически лица, в това число и на еднолични търговци за получени приходи от осъществени финансови покупко-продажби от даване на заеми със лични средства. ” (край на цитата)
СТРАННОТО РАЖДАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Много чудноват е мотивът, от който се ражда това Тълкувателно решение.
Медиите и специалистите настояват, че то във връзка на искане на Висшия адвокатски съд, отправено до Върховен касационен съд за пояснение по отношение на редица такива каузи. Да, само че практиката на висшите съдии до оня миг е безапелационна и поредна: при повече от три заема с рента, раздадени от частно лице става дума за занимание с неразрешена кредитна активност и лихварство, което е незаконно и предстои на наказване. Т.е. липсва основанието за такова искане – няма спорна правосъдна процедура.
Датата на настояването на Висшия адвокатски съвет до Върховен касационен съд е от 8 май 2020 година
Случайно или не, тъкмо по това време завършва следствието на Прокуратурата против някогашния финансов министър и някогашен банкер Стоян Александров за доста и доста милиони лихварска активност. Случайно или не, тъкмо по същото време – единствено няколко месеца по-късно против него завежда дело и Комисията за спор на ползи, която желае конфискация на 2 склада, 5 офиса, игрална зала, два жилището, къща и така нататък, върху които е натрапен запор, както и върху банкови сметки. Става дума за доста милиони.
Стоян Александров умря през 2020 година На 4 януари т.г. синът му – Петър дружно с Александър Кинов, умъртви един от длъжниците на лихваря – Кирил Русев, който още през 2018 година оповести обществено лихварската активност на някогашния министър и финансист.
Висшият адвокатски съвет няма по какъв начин да се аргументира с противоречаща си правосъдна процедура, което е наложително като съображение.
И по тази причина изсмуква доводи от палците: въпреки и поредна, правосъдната процедура противоречала на публикацията на почитан професор по право и на мнение на Българска народна банка. Второто изказване е лъжа: Българска народна банка е безапелационна, че кредитирането или е банкова активност, подлежаща на лиценз, или е активност на финансова институция, подлежаща на регистрация.
Още по-странно е държанието на висшите съдии. Въпреки тези правни глупости те не отхвърлят настояването, а завеждат тълкувателно дело.
Въпреки законите магистратите от Върховен касационен съд не изискват мнение на Българска народна банка, мнение на Комисията за финансов надзор, мнение на Народното събрание, мнение на държавното управление, на финансовото министерство и на редица други страни, които имат отношение и интерес към възможното решение. Наказателната гилдия на Върховен касационен съд отхвърля настояването на Висшия адвокатски съвет освен за мнение на Българска народна банка, само че и другото искане - да се произнесе дружно с Търговската гилдия на Върховния съд, което е повече от разумно.
Това завеждане на тълкувателно дело, въпреки и още нерешено, обаче стартира да се употребява като щит в правосъдни процеси от редица лихвари. И надлежно практиката на висшите съдии става спорна – по едни каузи лихварите са наказани, по други – оневинени. Както се споделя – кой колкото дал. Но поради скандалният темперамент на вероятно решение, което да позволи лихварството и нерегламентирана кредитна активност, Върховен касационен съд бави решението си по Тълкувателното дело.
Забавя го 4 години!
И колкото да в този момент се произнесе.
Произнесе се тъкмо в тези дни и тази година, когато на дневен ред е въпросът и тематиката за приемането на България в Еврозоната.
Още по-странното е, че Тълкувателното дело, въпреки и заведено по искане на Висшия адвокатски съвет, по чудноват метод се оказва опашката на друго дело.
Много дребно, бих споделил и нищожно.
То е наказателно дело № 899/2019 в Плевенския областен съд, респективно дело № 382/2020 в Апелативен съд – Велико Търново, респективно дело 591/2021 година на Върховен касационен съд, първо наказателно поделение.
Свързано е с жител от гр. Кнежа, който е дал заеми на … двама души надлежно за 230 лева и 800 лева с лихви от 40% до 100% месечно.
Това дело се употребява от Върховен касационен съд да протака взимането на Решението си, а след това и като мотив вероятно и посредством него да се обоснове. Тогава, когато му пристигна времето, както обичаше да споделя цар Симеон.
Как се прави това?
За мен беше същинска изненада, че по това дело, което не би трябвало да е проблем, внезапно пораждат кардинални въпроси, които изискват преюдициално (предварително) питане до Съда на Европейския съюз, който да изтълкува с негово решение европейското право и съотносимостта на българското право към него.
Забележете - по това дело, против някакъв жител от Кнежа, Върховен касационен съд внезапно почита мнението на отбраната и взема решение да повдигне делото на п-та степен, като го изпрати в Съда на Европейски Съюз. Рядко изключение в правосъдната процедура за някой си Никой, каквито са елементарните жители у нас.
Ще ви кажа моето мнение за какво! Това дело е потърсено умишлено и съзнателно като мотив за питане към европейския съд. Точно такова дело – с незначителни суми и със заеми единствено към две лица е добър претекст да се допуска преференциално за Върховен касационен съд и ползите зад него изговаряне на Европейския съд, че законът у нас е неправдив. Затова запитването към европейските магистрати е по това дело, а не по Тълкувателното дело на Върховен касационен съд.
Зададени са два въпроса към европейските съдии:
1. Коя активност е кредитна, респективно коя институция и надлежно коя институция не е такава? По него съдът дава отговор, че кредитна институция е онази, която с изключение на кредитна активност реализира и влогонабиране (цитат) „ с уточнението, че тези депозити или други средства, признати от обществеността, са предопределени за отпущането на заеми, без да се изключва опцията заеми да се отпускат и със средства от други източници. ” (край на цитата)
Т.е. това, че не събираш депозити и спестявания не изключва събитието да си със статут на кредитна институция.
Ето го и вторият въпрос на нашия Върховен касационен съд към Съда на Европейския съюз:
2. Как следва да се пояснява наличието на „ документ без значение от формата, с който се дава правото за осъществяване на активността “ по член 4, § 1, т. 42 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година по отношение на пруденциалните условия за КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 и включва ли то както разрешителния лицензионен, по този начин и разрешителния регистрационен режим за активността по кредитиране.
Прави ли ви усещания вторият въпрос?
Макар че претекстът е закононарушение на жител, въпросът на българските висши съдии към европейските магистрати е до каква степен лицензионните и регистрационни режими са използвани и законни!?!
Ясно е чии ползи са продиктували този въпрос. И за какво нито банките, нито финансовите институции, нито компаниите за бързи заеми, нито заложните къщи не са почнали акция против това Тълкувателно дело 1/2020 година и за какво в този момент си мълчат за Решението по него.
По този въпрос съдът на Европейския съюз дава отговор, че (цитат) „ изискванията за приемането на позволение като финансова институция по смисъла на Регламент № 575/2013 се уреждат единствено на национално ниво, заради което, що се отнася до разпоредбите за такива позволения, обсегът на понятието „ лиценз “ по смисъла на този правилник е ирелевантен за основното произвеждане. При това състояние не следва да се дава отговор на втория въпрос. ” (край на цитата).
Простично казано: уреждането на лицензионните, регистрационно-разрешителните и уведомителните режими за финансовите институции е въпрос на националното законодателство.
Така решението на Съда на Европейския съюз е изрично: съществуващата правна материя у нас е законна.
Затова Върховен касационен съд единствено загатва, че има такова преюдициално питане и европейско Решение по него, само че изобщо не показва наличието му. А лъжливо и без съображение декларира в претекстовете на Решението, че законите у нас дружно с отсъждането на магистратите от Европейски Съюз постановат да се премисли правосъдната процедура (т.е. съдиите с този предлог да анулират текст от Наказателния кодекс и индиректно по този метод редица текстове в над 10 други закони и наредби.)
Ще ви кажа какво ще стане, какво ще се получи!
По този метод банки, финансови институции, компании за бързи заеми ще се отърват от контрола и нуждата да съблюдават избрани условия.
Ето ви един метод – най-простия.
Банката или финансовата институция ще ми отпусне 20 милиона или 50 милиона, или 100 милиона заем, който аз като компания или като физическо лице ще разпределям на нуждаещи се жители и компании.
Ще ги разпределям без контракт – да вземем за пример против една квитанция, само че с поръчители, залози, ипотеки, записи на заповеди и други
Ще разпределям заемите против фантастични лихви. Които, несъмнено, няма да остават като облага у мен, а ще отиват в кредитните институции. И в техните шефове, както постъпваше Стоян Александров (взети от него заеми за доста милиони и раздадени доста милиони назаем).
Съответно страната няма да може да ме пипне за налози, както показва висшият арбитър Мина Топузова, тъй като произходът на парите ми ще е потвърден - банков заем. Големият кяр ще отива нагоре – по върховете на властта и политико-икономическите обръчи, само че и за мен ще капят трохи – такива, че всички да ми завиждат.
А за съдиите ще капят ли?
Лисата на регулации, условия, включително за прозрачността капитала, ще докара до още едно следствие.
Последствието ще е необмислено пране на всевъзможни съветски глобени и всевъзможни мръсни пари. Един от най-елегантните способи за изпирането им е оформянето им като кредити–заеми. След връщането на тези кредити-заеми мънитата стават чисти като изворна планинска вода.
Затова не се учудвайте, че да вземем за пример покупки в техномаркетите се оформят като разсрочено заплащане с нулеви лихви, както и че редица компании за бързи заеми към този момент оферират тази екстра – нулеви лихви за първия заем.
Третото следствие ще е усложнен достъп до постоянни заеми с естествени условия.
Защото паричните запаси ще се насочват в тази сива сфера на узаконена престъпност с непомерно висока облага, а естествената кредитна активност ще остане за парлама – да скрие ставащото зад кулисите. За приемането ни в Еврозоната при изискване, че разпоредбите и регулациите в значима част от финансовата сфера към този момент няма да важат – забравете! Мисля, че на 2500 километра от нас, в Кремъл ще се почерпят за това решение на българския Върховен касационен съд.
Това е мръсната приказка за законността в България, мръсната приказка за правосъдната ѝ система, в която към този момент на прицел е прокуратурата, само че прицелилите се в нея настойчиво и изобщо не желаят да виждат съда. Вкл. и стожерът на законността – Върховен касационен съд.
